Университетът
Как се работи с PCR се обучаваха докторанти и студенти

В рамките на два дни гл. ас. д-р Илияна Рашева от Катедра “Обща и промишлена биология” към Биологическия факултет на Софийския университет обучава докторанти и студенти в Шуменския университет за работа с PCR апарата, който университетът притежава. Обучението има за цел да даде теоретични познания за принципите, по които се осъществяват полимеразната верижна реакция и секвенирането на ДНК, както и да ги обучи на практически умения, необходими за прилагането на тези методи в рутинната лабораторна практика. В обучението се включи и д-р Петя Логан, която е представител на фирмата, производител на апарата.
“Точно по време на пандемията университетът стана собственик на PCR апарат. Екип бе изпратен във фирмата, за да се запознае с принципите за работа с него, а сега в рамките на два дни колеги помагат на докторантката Стефани Тошкова, чиято дисертация е свързана именно с изследвания, които се провеждат на апарата”, уточни за UniMedia проф. Цветеслава Игнатова-Иванова.
“Идеята на това обучение е да даде възможност да се прави идентификация на бактериални микроорганизми с PCR, тоест на молекулно ниво, на ниво ДНК. Така може да определим кой е видът микроорганизъм, който сме изолирали от рибите или от мидите. Или от дадения обект, с който се работи”, уточни гл. ас. Рашева.
Етапите на работа са три. Започва се с изолиране на ДНК обработка на самия бактериален вид (на самите клетки). “След това PCR апаратът ни дава възможност да намножаваме специфична ДНК на определения вид, с който работим и търсим. И визуализираме. И когато имаме резултат, ако е положителен, можем да потвърдим видовата принадлежност на този микроорганизъм.”
Резултатът от PCR теста показва, че изолираният вид е Pseudomonas putida
Подобни обучения са изключително важни за докторантите и студентите, на които в ежедневната им бъдеща работа ще се налага да използват тези станали рутинни молекулярно-генетични техники и методи.
„Аз се радвам, че това е темата на дисертационния труд на млад човек (Микробиологична характеристика и биоакумулация на микропластмаси в ключови видове риби от българската акватория на Черно море), който ще се развива в тази област“, допълни още проф. Цветеслава Игнатова-Иванова.
UniMedia