Мястото, за което ще ви разкажа, е едно от не много известните, но едно от най-древните ни – Национален археологически резерват Кабиле. Тракийският град Кабиле се намира на 8 километра от Ямбол и е част от Стоте национални туристически обекта. В Античността той е бил важен икономически, религиозен и културен център в Югоизточна Тракия и Долна Тунджа.
Възникването му датира от края на ІІ хил.пр.Хр. около голям култов център на възвишението „Зайчи връх“ край завоя на р.Тонзос (дн. Тунджа). В него е пребивавал Александър ІІІ Велики Македонски, става част от римската провинция Тракия, от началото на ІІ в.сл.Хр. Кабиле се превръща в един от най-важните римски военни лагери в провинцията, а днес е най-големият запазен тракийски град у нас.
Наименованието му според проф. Велизар Великов произлиза от името на фригийската богиня – Кибела. Предполага се, че Кабиле е същата богиня, но с древнотракийското й произношение.
Първите археологически разкопки се осъществяват още през 1912г. През 1969г. мястото е обявено за паметник на културата от национално значение и национален археологически резерват, а през 1979г. е обявен за природозащитно място.
Поглеждайки тези данни, а и многото информация в интернет пространството, мога да кажа, че въпреки своята значимост и древност, днес Кабиле е загубил своята привлекателност и е все по-рядко посещаван.
Мястото е лесна дестинация, особено за пътуващите по АМ „Тракия” в посока Бургас – София. Има изградена отбивка за Кабиле, която е лесно забележима и достъпна.
Като човек, който живее в близост до архитектурния паметник, едва това лято реших да го посетя. Смело мога да кажа, че останах очарована. Аз не съм от хората, които вярват в мистичното или магичното, но пристъпвайки по пътеката, водеща към билото, където се намира и древнотракийското светилище, ме обхванаха странни емоции – сякаш съм в друго време.
Кабиле е едно наистина уникално място, пазейки в себе си историята на много векове и култури, съхранени сред древните руини.
Нашата разходка започна с посещение на музея. Бяхме поканени от уредниците да разгледаме богата изложба от архитектурни находки открити на територията на НАР Кабиле.
Влизайки в музея, дъхът ми спря – не от друго, а от изненада. Определено не очаквах сбирката от находки да е толкова голяма и така добре представена. Имаше находки още от Бронзовата епоха, а едни от най-късните открития бяха от XIX век. Музейни експонати свидетелстват за различни епохи и култури, някои от които бяха старателно сглобени, за да можем всички ние да ги видим и да им се насладим.
След обиколката на музея, излизайки на вън се зачудихме по коя пътека да поемем. Понеже територията на НАР Кабиле е доста голяма и определено има какво да се разгледа.
За жалост ние отидохме сравнително късно и за това решихме направо да поемем по пътеката, водеща към възвишението, където се намира и тракийското светилище. По пътя има доста места за отдих, понеже теренът е стръмен. Преди да поемем по финалната отсечка имахме възможността да се насладим на уникална гледка от изградената панорамна площадка. Гледката от нея спира дъха, в далечината се различават контурите на град Сливен и град Ямбол. Поглеждайки на долу към територията на НАР Кабиле, имах чувството, че го наблюдавам с птичи очи. Всичко е толкова малко, но и така добре подредено, а погледът ти обхваща всичко наведнъж.
След спиращата дъха гледка и минутите на отмора поехме по финалната права. Когато успяхме да се доберем до върха, макар и задъхани от физическото усилие, сякаш се пренесохме на друго място, в друго време. С душата и сърцето си усещах, че един глас ми нашепва тайните от миналото на този райски кът.
На върха и от светилището гледката е незабравима. Виждаш всичко на далеч – както се казва „докъде око ти стига”.
Мястото си заслужава да се види, то очарова и привлича. За да бъде пълна и цялостна обиколката и да не се съжалява, че нещо е пропуснато е нужен един ден. Ден, в който да не се бърза и да се изживее емоцията от разходката в НАР Кабиле.
Драги читатели – посетете го! Няма да съжалявате. Нека върнем блясъка на това място и да му дадем нов живот, за да ни разкаже то своята дълга история.
Автор: Кина Иванова, IV курс, Журналистика и реклама
