На 16 и 17 септември Лабораторията по приложна лингвистика „Аксела Лазарова“ към Шуменския университет организира публични лекции с гост-лектор проф. д-р Христина Марку от Тракийския университет „Демокрит“ в Комотини, Гърция. Събитието се проведе като част от инициативите по Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина”. Полагайки българския език и литература в балкански контекст, проф. д-р Христина Марку провокира силен интерес сред присъстващите на живо и онлайн студенти, докторанти и преподаватели.
Лекцията на тема „Преводна рецепция на българската литература в Гърция“, изнесена на 16 септември, запозна аудиторията със съдбата на различни български произведения на гръцка почва, като проследи историята на преводната рецепция от „Бай Ганьо“ до романите на Георги Господинов. Представеният обзор разкри сложната динамика в отношенията между двете държави, като подчерта ролята на литературата за преосмислянето на представата за съседната страна като враждебен Друг. Гост-лекторката разказа и за съвместната си работа със студенти, с които превежда сборника „Старопланински легенди“ от Йордан Йовков, както и други класически творби. Публикуването на този превод утвърждава проф. д-р Х. Марку като културен посредник, допринасящ за популяризирането на българската литература и култура в Гърция.
Втората лекция, проведена на 17 септември, бе посветена на Балканския езиков съюз. Лекторката запозна публиката с трудове на видни балканисти като Петя Асенова, Татяна Цивян, Олга Томич и др. Тя подчерта комплексността на дисциплината балканистика, поставяйки фокус върху широкия ѝ обхват. Очертани бяха основните периоди в развитието на балканското езикознание, разгледани през призмата на приносите на изтъкнати учени като Густав Вайганд, Кристиан Сандфелд, Николай Трубецкой. Проф.
д-р Х. Марку представи изчерпателно общите черти на балканските езици и акцентира върху ролята на българския като посреднически език както между славянските и балканските езици, така и в рамките на самия Балкански езиков съюз. Освен на сходствата между балканските езици, тя обърна внимание и на културните балканизми, които обединяват народите в своеобразен Балкански културен съюз. Лекцията завърши с очертаване на перспективите и предизвикателствата пред балканското езикознание в
контекста на глобализацията и ускорения технологичен напредък.
Оживената дискусия между лекторката и участниците в събитието е показателна за значимостта и актуалността на поставените проблеми. Проф. д-р Христина Марку е автор на ред научни публикации, между които книгите „Граматична система и аспектуалност. Българският език в сравнение с другите славянски езици и новогръцкия“ (Солун, 2013) и „Въпроси на съпоставителната фразеология (българска и гръцка): еквивалентности и различия“ (Солун, 2020). За академичната 2024 – 2025 г. тя е носител на отличието на Факултета за класически и хуманитарни науки на Тракийския университет „Демокрит“ за особени заслуги и принос в научната и обществената дейност.
Унимедия
