България

Илина Михайлова: Животът е като сцената – а пиесата я пишете самите вие!

Сцената ме прави щастлива, репетициите, пътуванията – целият този стрес за мен е живот. За мен това не е работа, а хоби – споделя в специално интервю за UniMedia солистката на Държавна Опера Варна, създала неотдавна фурор в културния живот на морската ни столица с превъплъщението си в ролята на Джилда, дъщерята на Риголето от едноименната опера.

Илина Михайлова е българска оперна певица, родена във Варна и започнала своя професионален път именно от родния град. Талантлива, амбициозна и влюбена в изкуството, тя завършва ДМУ “Добри Христов” със специалност пиано и оперно пеене при Галина Димитрова и Мария Рокас.

Пътят й я отвежда в НМА “Панчо Владигеров” в София, където завършва с отличие. След дипломирането си в България, завършва и Консерватория “Джузепе Верди” в Милано и дебютира в ролите на Фьордилиджи в “Така правят всички” от Моцарт и Церлина в “Дон Жуан” от Моцарт, както и в ролята на Дидона от “Дидона и Еней” от Х. Пърсел.

През 2008-2009 г. печели международния конкурс по оперно пеене “Азлико” в Комо и дебютира с голям успех в ролята на Норина от “Дон Паскуале” на Доницети.

През 2012 г. в Софийска опера и балет дебютира и на българска сцена с ролята на Адина в “Любовен еликсир” от Доницети, реж. Вера Немирова.

От сезон 2013-2014 Илина Михайлова е солистка на Държавна опера Варна. Тук дебютира с Виолета в „Травиата” и Джилда в “Риголето” от Верди. На варненска сцена изпълнява многобройни класически опери, а през 2022 г. прави грандиозен дебют в ролята на Жулиета от „Ромео и Жулиета“ на Гуно, първа постановка в 75-годишната история на Варненската опера.

За динамичния път в своя творчески живот и за мисията си в изкуството, разказа Илина Михайлова в едно много откровено интервю за UniMedia:

Имате впечатляваща кариера в света на оперното изкуство. Кое е това, което остава скрито за публиката?

Илина Михайлова: Ако трябва да се опиша с няколко думи, бих казала – любознателна, позитивна, енергична, взискателна. На сцената публиката вижда само връхчето на айсберга как блести, но погледнете ли, скрито надолу, ще видите една дълга и безпощадна подготовка на години труд, свирене на пиано без детство, на спорт всеки ден, защото тялото е нашият инструмент. А една опера е тежко физическо и емоционално преживяване от три часа, в които трябва абсолютна концентрация и издръжливост. Нощи на представяне как да се въплътиш в твоя герой, учене на италиански, френски и немски – езиците, на които най-често са написани и оперите, оперетите и мюзикълите. Празници и рождени дни, на които не си със семейството и децата си, преглъщайки чувството на вина в името на изкуството и твоя персонален път. Сценичната треска, която всеки път е там, за да ни напомни колко е велико изкуството, притесненията дали ще се справиш – защото всеки път се явяваш на изпит пред публиката, която е жива и те оценява безкомпромисно. Честите пътувания, които не ти позволяват да имаш приятелите – онези, които са истински. Това е малка част от скритите негативни страни, но разбира се позитивните са много.

Кога разбрахте, че изкуството и в частност музиката е Вашият път? Помните ли какво почувствахте, когато се качихте на сцена за пръв път? 

Илина Михайлова: Получих подарък за рождения си ден от моята баба, тогава бях на 4 годинки и пред входа ни доставиха едно огромно …. пиано.  Всички бяха втрещени къде ще го слагаме, но моята баба беше решила съдбата ми. Започнах да свиря на 4 годинки и след това в музикалното училище във Варна завърших с пиано. Операта ме изненада в 11-ти клас, в час по история на музиката имахме анализ на опера, аз толкова се впечатлих, че в междучасието да забавлявам целия клас започнах да имитирам сопрана и да пея в залата, тогава влезе учителката по пеене и попита кой пее? Хвана ме за ръка и ме заведе в стаята си, за да ме разпява …..така започна всичко – на шега. Моето първо изпълнение на сцена беше в новогодишния концерт с оркестъра на училището ми и диригент Маестро Дафов – беше толкова страшно, да виждаш всички очи и уши вперени в теб, а твоят инструмент да е в тялото ти, скрит и подвластен на емоциите. Тогава разбрах и колко психологична работа е това. Но този адреналин и трепет са невероятно завладяващи.

Какво Ви накара да продължите развитието си и зад граница?

Илина Михайлова: Както знаем, родината на Операта е Италия. Когато бях вече втори курс студентка в Консерваторията в София, заминах за Италия, където и приятелят ми, вече мой съпруг, беше в Академията на Ла Скала. Аз се явих на изпит за Консерваторията “Джузепе Верди” в Милано и ме приеха. Любопитството и желанието да се развивам и да съм близо до любовта бяха и причината да замина за Италия. Научих много – италиански език, поведение, конкурси, концерти – и така 10 години литнаха неусетно.

Неотдавна варненската публика Ви видя като Джилда, дъщерята на Риголето от едноименната опера. Няма как да не попитам – какво е усещането да се завърнете у дома и да се изправите пред варненска публика?

Илина Михайлова: Риголето е една любима моя опера, в която забавното беше, че и моят съпруг играеше като убиеца, който накрая на операта убива Джилда. Беше ми много забавно, а да се връщам в родната ми Варна е огромно щастие и вълнение всеки път.

С какво варненската публика е по-различна?

Илина Михайлова: Варна е родният ми град. В публиката имам толкова приятели и роднини, не може да се сравни с никоя друга публика. Да стъпя лятото на Летния театър, потънал в зеленина, в оркестъра голяма част от музикантите и колегите са мои приятели от детство. Да продължаваме да правим музика заедно е вълшебно, сякаш играта от музикалното училище продължава. Приказка без край!

Дария Великова (автор на интервюто) и Илина Михайлова

Кое е любимото Ви място във Варна, на което отивате щом се приберете?

Илина Михайлова: Любимите места са няколко. Слизам веднага на плажа да играя плажен тенис на Куба, после следва питиенце на рибарския, след което малко сърф или каяк, а като се стъмни е време за ледена бира под нас (на Аверите). През лятото Варна е най-красивият град.

Операта е изключително взискателна и трудна професия. Какво Ви кара продължавате въпреки трудностите?

Илина Михайлова: Сцената ме прави щастлива, репетициите, пътуванията, целият този стрес за мен е живот. За мен това не е работа, а е хоби, нещото, което всъщност ме разтоварва. Но подготовката, особено за мюзикъл и оперета е също сложно, там има и много танци, говорни текстове и трябва да се учи постоянно. Но щом те прави щастлив и те зарежда с енергия, значи това е твоето призвание.

Нашата публика е предимно от млади хора, които тепърва прохождат в професиите, които са избрали. Какво бихте ги посъветвали от позицията на опита, който имате в България и зад граница?

Илина Михайлова: На всички млади хора бих казала, правете това, което обичате и неминуемо ще станете добри. Давайте максимума от себе си, вярвайте си, обичайте се, рискувайте и не губете любопитството си. Животът е като сцената, а пиесата, в която искате да участвате, я пишете самите вие. Затова, направете красив и интересен сценарий, защото солистите сте вие!

Публиката може да се наслади на таланта на Илина Михайлова по време на оперна гала, която ще се проведе на 23.01.2024 в Държавна Опера Варна. На концерта с диригент Стефан Бояджиев ще гостуват лауреати от VIII конкурс „ВАРНА АРТ СТАРС“, както и солисти на Държавна Опера Варна.

Автор: Дария Великова, II курс, Българистика и медии

 

Close