Университетът

Звездният тенор Емил Иванов между операта и астрономията

Тенорът Емил Иванов завършва оперно пеене в Музикалната академия в София. В дългата си кариера Иванов е партнирал на повечето от най-големите оперни знаменитости като Фиоренца Косото, Мирела Френи, Агнес Балтса, Гена Димитрова, Мария Гулегина, Пиеро Капучили, Ренато Брузон, Матео Манугуера, Лео Нучи, Николай Гяуров, Руджеро Раймонди. Пял е под палката на световноизвестни диригенти като Клаудио Абадо, Нело Санти, Антон Гуаданьо, Фабио Луизи, Вацлав Нойман, Густав Кун, Владимир Федосеев и много други. Признание за цялостната творческа дейност на Емил Иванов е седмото място сред всички тенори в класацията на реномираното австрийско списание „Фестшпиле“.

След бляскавата си кариера на оперната сцена Иванов се отдава на другата си страст – астрономията и към момента е докторант в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”.

UniMedia: Кога се влюбихте в звездите?

Емил Иванов: Бях на около шест години, когато за пръв път с моите родители дойдохме на Черноморското крайбрежие във Варна. Тогава нямаше чак такова осветление както днес и видях Млечният път. Обясниха ми, разбира се, какво е това и от този момент всъщност се влюбих в звездите. Започнах да събирам картинки, снимки, списания. После започнах малко по-сериозно да се занимавам, чертаех звездни карти, още повече след това пък кандидатствах и ме приеха в Софийския университет, специалност „Физика на Земята, атмосферата и Космоса”. Там обаче, прекъснах след четвъртия семестър, защото пък трябваше да стана певец. По това време не беше позволено да се следват две висши образования едновременно. Така че трябваше да избирам, а изборът не беше лесен.

UniMedia: И избрахте операта пред физиката?

Емил Иванов: А операта може би ми е още по-ранна детска страст. Баща ми имаше един автоматичен грамофон, на който плочите падаха една след друга. Аз нямам спомени от тази възраст, но са ми разказвали как са ми поставяли няколко плочи на грамофона и са излизали, което не е много разумно трябва да кажа – три годишно дете да оставиш само у дома. Но родителите ми са знаели, че няма да мръдна от грамофона – до такава степен съм се захласвал. Така че това са ми двете големи страсти в живота.

 

Емил Иванов започва международната си кариера след спечелване на конкурса „Белведере“ във Виена през 1986 г. В периода 1994 – 1997 пее в много от големите италиански театри – в Рим, Флоренция, Болоня, Верона, Мачерата, Палермо, Каляри и други. През февруари 1997 г. прави дебют на сцената на Ла Скала в Милано в ролята на Енцо от операта „Джоконда“ на Понкиели . Отново в Ла Скала той изпълнява ролята на Андре Шение в едноименната опера на Джордано. През 2002 дебютира като Карло в „Разбойници“ на Верди в Ковънт Гардън в Лондон, като с това се присъединява към елитната група певци, които са пели на сцените на четирите най-големи оперни театри в света. Огромният репертоар на певеца включва повече от 50 оперни заглавия от Верди, Пучини, Леонкавало, Маскани, Белини, Джордано, Каталани, Бизе, Дворжак, Мусоргски и др. Тенорът се изявява често и като концертен и ораториален певец.

UniMedia: Световната сцена Ви среща с невероятни оперни звезди, кои оставиха най-силно впечатление у вас?

Емил Иванов: Много са. Аз бих искал да спомена за българските предимно, защото те бяха едни от най-големите: Гена Димитрова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Анна Томова – Синтова… С всички съм пял и всички по някакъв начин са оставили следа в мен, в моето развитие като оперен певец.

UniMedia: И след такава бляскава кариера се обърнахте пак към звездите.

Емил Иванов: Да, с най-голямо удоволствие! Много се радвам, че имам възможността да завърша започнатото. И то направо с докторантура. Оказа се, че като магистър, макар и в друга област, мога да продължа образованието си. Темата на дисертацията ми е „Изследвания на потенциални Hα кандидати в разсеяни звездни купове”. Звучи малко специализирано и не е много ясно, но всъщност с моя научен ръководител доц. Динко Димитров търсим звезди в разсеяни звездни купове, които се намират не далеч от плоскостта на Галактичния екватор, т.е. на Млечният път. Правим снимки с различни филтри и установяваме разликата в някои от тях, което е свидетелство за емисия на тази звезда в определена област на спектъра. По този начин после правим допълнителни изследвания включително и спектрометрични и така се потвърждава или отхвърля звездата като потенциален кандидат.

Слънчевото затъмнение в Чили

Снимка: Личен архив

UniMedia: А как избрахте точно Шуменския университет, предполагам можехте дори и в чужбина да правите доктората си?

Емил Иванов: Да. Всъщност запознахме се с проф. Диана Кюркчиева, която е преподавател в Шуменския университет и така се роди идеята. Логистично погледнато е много удобно, защото е много близо до Варна, където живея в момента. В София също беше възможно да запиша докторантура, но пък имам много добри професионални и не само професионални отношения с доц. Динко Димитров и с проф. Кюркчиева. И преди сме провеждали различни експерименти заедно, включително и за заснемане на такива купове още преди да започнем работата по дисертацията.

Слънчевото затъмнение в Чили

Снимка: Личен архив

UniMedia: Освен от обсерваторията на Шуменския университет, може да наблюдавате Космоса и от Рожен. Как изградихте там своя обсерватория?

Емил Иванов: През 2012-та година с моя колега и много добър приятел и също докторант в Шуменския университет Велимир Попов след дълги наблюдения през студените роженски нощи (включително сме стигали до замръзване на апаратурата – беше покрита със скреж) стигнахме до извода, че не е лошо да си построим два купола. Много обмисляхме къде и как да го направим, логистиката също не беше много ясна и елементарна. И тогава ръководството на Обсерваторията в Рожен много ни помогна в лицето на доц. Никола Петров и проф. Таню Бонев от БАН. Построихме два купола на територията на Обсерваторията Рожен, които са наши срещу договорката част от времето за наблюдение да се използва за научни наблюдения за Астрономическата обсерватория и за Института. Те ни предоставиха не само площадките, а и ток, интернет, всичко което е необходимо, за да работят тези куполи. Те са дистанционно управляеми, т.е. ние можем да ги управляваме от всяка точка на земното кълбо. Работата ни се състои в това ние да правим снимки през нощта, определяме различни обекти, аз самият снимам различни звездни куполи. После прехвърляме натрупания снимков материал на нашите компютри, следва един доста дълъг процес на обработка и се правят най-различни изследвания в зависимост от това каква е задачата. За дисертацията ми използвам предимно снимки от моята лична обсерватория, но с филтри на моя научен ръководител и с разработен от него алгоритъм за програмата, която използваме.

UniMedia: Вие бяхте част от екипа от български астрономи, отишли в Чили за слънчевото затъмнение през месец юли. Как се решихте на 14 часов полет и дълъг преход през пустинята, за да достигнете обсерватория, разположена на 2 700 км височина в пустинята Атакама?

Емил Иванов: Полетът на отиване беше дори към 15 часа, но от Рим до Сантяго няма как да се стигне по-бързо. После имаше още около 470 км път до градчето Ла Серена на брега на океана. А от там всъщност преходът до мястото, където трябваше да наблюдаваме слънчевото затъмнение, вече може да се каже, че беше преход през пустинята. Пътят беше офроуд и смея да кажа на места плашещ. Спукахме и гума, което си беше съвсем нормално за тези пътища. Но слава Богу, всичко завърши успешно. Имахме чудесно време, успяхме да проведем всички експерименти, които бяха заложени. Цялото посещение бе по програма на БАН от Института по астрономия и бяхме командировани една група от седем човека. От Шуменския университет бяхме аз и Велимир Попов. Правихме различни експерименти, свързани с осветеността по време на затъмнението, с измерването на температурата, изследване на Бягащите сенки. Това е един феномен, който се получава малко преди и след пълната фаза на слънчевото затъмнение и връзката на тези сенки с изменение на температурата. Разбира се, все още предстои обработка на данните, защото и те не са малко. Снимки успяхме да направим също така на слънчевата корона и на редица явления, свързани със слънчевите затъмнения.

Слънчевото затъмнение в Чили

Снимка: Личен архив

UniMedia: След като оперната сцена Ви среща с най-големите в оперното изкуство, кои са звездите в астрономията, с които искате да работите или поне да срещнете?

Емил Иванов: С истински звезди може би не е много благоразумно да се срещам, защото те са много горещи пък и в близкото хилядолетие това няма как да се случи. Но има разбира се много учени в областта на астрономията. С много от тях съм в контакт, но не в личен, кореспондираме си с редица учени и с много любители-астрономи. Знаете, че астрономията може би е науката, в която най-много могат да допринесат любители. Така че както се казва – ние сме една мрежа, обменяме си снимки, данни, понякога мнения, разработки. И така в края на предстоящата учебна 2019/2020 година трябва да защитя докторската си степен в Шуменския университет.

UniMedia

Покажи още
Close