Светът

Защо истинската промяна няма да започне от милиардерите-филантропи?

Какво се случва, когато елитът в обществото започне да разглежда въпроси като неравенството, бедността, климатичните промени и LGBTQ движенията? Стимулира ли се промяната или просто затвърждава статуквото? В новата си книга Winners Take All: The Elite Charade of Changing the World, писателят Ананд Джиридхарадас казва, че правилният отговор е вторият. За това дали членовете на глобалния елит гледат на себе си, като на хора, които биха могли да променят сегашното състояние на света, авторът на книгата пред Citylab:

 Citylab: Как стигнахме до точката на обществено развитие, в която елитът осмисля своята роля като медиатор за разрешаване на социалните проблеми? 

Ананд Джиридхарадас: Тази точка на развитие свидетелства за множество несправедливости в системата на обществото. В САЩ живеем в ситуация, в която ставаме свидетели на безброй несправедливости, които по някакъв начин принуждават елита към решаването на социалните проблеми. Но в същото време тези неравенства могат да доведат и до обратния ефект. В едно несправедливо общество цената на това, че не се намираш на върха, е твърде висока. Ако не искаш да изгубиш привилегиите на висшата класа, даваш всичко от себе си, за да останеш на върха на обществото. Този проблем е изключително болезнен в развиващите се страни, в които средната класа не е обособена, но в последните години този процес се наблюдава и в САЩ. Бихме могли да го наречем дуализъм, който има за цел да направи ясни разграничения в обществения статут.

Citylab: Една от главите във вашата книга е озаглавена “Arsonists Make the Best Firefighters.” Защо?

Ананд Джиридхарадас: Едно от нещата, които трябва да се знаят е, че неравенството и ерозията на американската мечта не е естествено явление. Това е изкуствено създадено явление. Когато през 70-те години  на миналия век богатите се бореха за по-ниски данъци, те знаеха какво искат и какво ще постигнат. Настояваха за дерегулаци, пренебрегвайки факта, че промяната може да засегне други кръгове на обществото.Така победителите от нашата епоха са създали свят, в който биха могли да вземат всичко, което си пожелаят. Същите победители са свършили невероятна работа да се представят като медиатор за решение на проблемите. Те са тези, които основават фондации и съветват как да намалим неравенството. Те са тези, които ще започнат да оказват влияние върху инвестиционните фондове, за да решат проблема.
CityLab: Милионери като Джеф Безос, Джордж Сорос и Майк Блумбърг се очертават като коренно различни от образа на Тръмп. Но вие ги виждате по-скоро като страни на една и съща монета. Защо?

Ананд Джиридхарадас: Не трябва да делим милиардерите на такива, които харесваме и такива, които не харесваме. Би следвало да си задаваме въпроса защо богатите хора имат толкова много власт над обществения живот в Америка? Мисля, че посочените милиардери, които са известни със своята дейност на филантропи, разчистиха пътя на Тръмп по два начина. Първо, в продължение на години, те позволиха проблемите на обществото да прерастнат в нещо по-страшно – например намаляването на социалната мобилност, търговията с Америка, проблемите около облагородяването на градовете. Не мисля, че можем да разберем издигането на Тръмп, без да разберем проблемите, които стоят в страната. Тръмп дойде на власт при едно положение, което беше формирано от богатите върху гърба на обикновените американци.

Citylab: С какво трябва да сме наясно, когато кажем, че медиите са зависими от богати хора? 

Ананд Джиридхарадас: Трябва ли милиардерите наистина да разполагат със средства за откриване на истината? Това е част от един продължителен цикъл. Най-напред трябва да отбележим, че бизнес интересите през последните 30-40 години водят създават множество проблеми. Те вкарват страната във война, премахват данъците, премахват регламентите, и изграждат нов вид икономика. След това бизнес интересите завладяха правителството и го смазаха. Това, което разглеждам в новата си книга, е третата фаза, в която са завладели победата на икономиката, политическия живот и се стремят към приватизация на социалните промени. Скоро вероятно ще станем свидетели и на четвърта фаза. Каква е най-добрата перспектива, дори ако първите три институции попаднат в паритетни интереси? Ако имате преса, която е безплатна, и която разследва, все още имате надежда да държите останалите три относително честни. Когато победителите притежават всички големи издания, както и Facebook, Google и Twitter, които отговарят за това дали журналистиката е видима за хората, цикълът ще бъде затворен. Не съм сигурен какви са другите институционални клапани, за да променим статуквото. Трябва да преодолеем изкушението да попитаме дали милиардерът, който притежава Атлантическия океан, е по-добър или по-лош милиардер от милиардера, който притежава The Washington Post или милиардерът, който продаде списание TIME на друг милиардер. Трябва да попитаме защо толкова много от нашето общество е собственост на милиардери.Защо продължаваме да се обръщаме към милиардери да ни избавят от други милиардери?

По текста работи: Андрей Андреев, III курс, Журналистика

Покажи още
Close