В продължение на седмица ви представяме най-добрите есета на участниците в конкурса на тема „Да живеем екологично“ на РИОСВ-Шумен. Анна Горанова от СУ ‘’Сава Доброплодни’’ в Шумен, която е писала на тема: Ефективно управление на отпадъците в посока „нулеви отпадъци“, се класира на четвърто място.
Развитието на икономиката по света винаги е свързано с използването на богатствата на природата. Те са били в основата на много технически революции. Дори да се върнем в зората на съществуването на човечеството, когато се използват основно дървета за направата на първични оръжие, къщи, за отопление и дори за рисуване. Днес нашето общество не може да си представи своето съществуване без използването на фосилни горива. Няма икономика в света, която да съществува без използването на въглища, нефт, газ.
С развитието на икономическите процеси се задълбочават проблеми в обществото, които до преди десет-двадесет години не са били въобще на дневен ред. С развитието на глобализационните процеси започват да възникват и нови проблеми, с които никой не се е сблъсквал до този момент. В началото една малка част от обществото започва да задава въпроси, към развитите икономики. Въпроси, които до този момент никой не се е сетил или посмял да изкаже на глас. Въпроси от типа: Защо е толкова мръсен въздуха? Защо в някои райони онкологичните заболявания са стотици пъти повече от други райони? Дали наистина трябва да се жертва природата, за да могат хората да съществуват? Всичко на всяка цена ли трябва да се постига? Много въпроси могат още да се зададат, но все още не могат да се дадат отговори.
Дълго време имаше едно неглижиране на проблемите с природата. С развитието на съвременните науки и установяването на пряка връзка между качеството на живот и средата, в която живеем, обществото започна да проявява интерес. Защо трябва да си причиняваме много болести и да скъсяваме сами продължителността на живота си? Сякаш спим и не виждаме тези проблеми.
Но събуждането на обществото към проблема със замърсяването на околната среда е вече факт. Към това се включват не само различни организации в обществото, но доста инициатива има и от гражданите. Всичко започва първо от нас самите. Най-после много хора се престрашиха да използват кошчетата поставени в града за боклуците си. Видяха, че не страшно. Видяха даже, че е вече модерно. Видяха, че е полезно. На всички ни харесва да е чисто около нас. Това трябва да става не само по домовете ни, но и на вън. Да, за много хора беше трудно. Сега може да звучи смешно, но да не забравяме купчината изхвърлени торби с отпадъци от високите, и не само, етажи на блоковете в зад блоковото пространство. Беше трудно, защото всичко си зависеше от самите нас. Нещо трябваше да се прекърши. Нещо трябваше да ни светне като сигнална лампа за това какво оставяме на бъдещото поколение.
И точно се свикна с това и ето нещо ново – да събираме отпадъците си разделно. Но и това се оказа, че е интересно. Интересно и също така много полезно. Но желанието, което се появи с всички тези начини на събиране на отпадъците, провокираха и въпроса: а не може ли да има едно Ефективно управление на отпадъците в посока към нулеви отпадъци?
Какво ще рече това – ето накратко как се формулират нещата: Стратегията „Нулеви отпадъци“ възниква в средата на 90-те години като резултат от усилията на природозащитни организации, национални и местни власти, граждани и индустрии да намерят устойчиво решение на все по-нарастващия проблем с отпадъците. Според международното обединение Нулеви отпадъци (Zero Waste International Alliance), „Нулеви отпадъци е етична, икономическа, ефективна и визионерска пътеводна цел за промяна на навиците и начина на живот по подобие на устойчивите природни цикли, където всички отпадни материали са предназначени да служат като суровини за други процеси. Нулеви отпадъци има за цел проектирането и управлението на продукти и процеси по начин, който системно ограничава обема и премахва токсичността на отпадъците и материалите, като запазва и възстановява всички суровини, вместо да ги изгаря или погребва в сметища. Прилагането на подхода Нулеви отпадъци ще премахне изхвърлянето на земята, във водата или във въздуха на отпадъци, които са опасни за здравето на планетата, хората, животните и растенията.“
Този термин „нулеви отпадъци“ се появява за първи път в публичното пространство като име на компанията Zero Waste Systems Inc, е основана в средата на 70-те г. на 20 век от д-р Пол Палмър в Оукланд, Калифорния. Основната дейност се състои в намиране на нови собственици на голяма част от химическите вещества, използвани в зараждащата се електронна индустрия. Дейността на организацията бързо нараства и обхваща и други направления. И понеже е била единствената компания в света с подобна дейност, придобива световна известност посредством множество интервюта в популярни медии. Към момента движението „Нулеви отпадъци“ има последователи от целия свят, които са доказателство за неговата изпълнимост в реални условия.
Проектите свързани с програмите за “Нулеви отпадъци” означават преди всичко културна промяна. Тя трябва да се простира отвъд настоящата цел на Европейския съюз за „рециклиращо общество“ и да включва намаляване на потреблението на материали и енергия. Суровините могат да бъдат възстановени, а не изгаряни или заравяни в сметища. Така само можем да оставим едно добро наследство на следващите поколения.
Постигането на максимална степен, разбира се, няма да е лесно. То е свързано и с промени в законите и подзаконовите нормативни актове. Свързано е и с промени в производства, където се стимулира основно използване на възобновяема енергия, преработка на отпадъците в производството. Един от най-големите проблеми за сега си остават битовите отпадъци, които са в резултат от функционирането на домакинството. Как можем да ги намалим и въобще възможно ли е? С развитието на науката се намериха различни начини на тяхното намаляване в природата, които са свързвани с прилагането на интегрирана система за тяхното ефективно управление и оползотворяване на енергийния им потенциал. Тя включва събиране, транспортиране, сортиране, обезвреждане, преработване и оползотворяване на отпадъците чрез рециклиране, депониране, биологично третиране, термично третиране и др. Накратко само за процеса на термично третиране и къде може да се приложи – термичните процеси е провеждането им при температура над 300 °С и постигането на обезвреждане и оползотворяване на твърдите битови отпадъци до енергия и вторични суровини. На термично третиране се подлагат смесени твърди отпадъци с различен състав и отделяните от тях чрез механично сортиране горивни компоненти, както и разделно събраните горими, но нерециклирани твърди отпадъци. Най-често използвани в практиката са методите изгаряне; пиролиза; газификация; комбинация на газификация и пиролиза. Макар и по-рядко приложение намират и хидротермичните и микровълнови технологии за третиране. При термичното третиране на битовите отпадъци с цел оползотворяване на енергията се прилагат два основни подхода: изгаряне без предварително сортиране по вид (освен отстраняването на по-обемистите отпадъци) и изгаряне на отделни фракции отпадъци с висока калоричност. Несортираните битови отпадъци обикновено се изгарят в пещи при температура над 800оC . Отделената при изгарянето енергия може да се използва за производство на електроенергия или за отопление. В много европейски градове има общински системи за отопление, които изцяло или частично използват отпадъци за гориво. Директното изгаряне на отпадъци има някои съществени недостатъци като например неконтролируемото отделяне в атмосферата на вредни вещества. По време на процеса в димните газове се отделят редица органични съединения (алдехиди, феноли, диоксини), азотни и серни окиси, както и съединения на тежки метали. Отделят се и значителни количества твърди частици. Независимо че за очистването на димните газове се прилагат различни методи и средства, директното изгаряне на отпадъци все повече се възприема като не особено ефективен начин за тяхното оползотворяване. Използването на специални филтри за димните газове е донякъде добро решение, но на този етап е и доста скъпо за нормална поддръжка и винаги има преработващи заводи, в което с цел икономия не се поддържат на добро ниво и с небходимото качество.
Както вече споменах необходими са и законови промени. Както знаем голяма част от законите ни в тази насока са свързани и с политиката на Европейският съюз за нулеви отпадъци. У нас е изготвен и
„НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ 2021-2028 г.“ от Министерството на Околната среда и горите. С плана се цели намаляване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда и здравето на населението, както и постигане на максимално ефективно използване на ресурсите, разкриване на нови пазари и създаване на нови
работни места. Важна част от Плана е създаването на максимални условия за предотвратяване образуването на отпадъци. Той има ключова роля за ефективното и ефикасно управление на отпадъците в Република България. Има няколко основни принципа в него:
„Предотвратяване – образуването на отпадъци трябва да бъде намалено и избегнато, където това е възможно.
Следващ принцип е Разширена отговорност на производителя и замърсителят плаща – лицата, които образуват или допринасят за образуването на отпадъци или замърсяват околната среда или сегашните притежатели на отпадъците трябва да покрият пълните разходи за третиране на отпадъците и да ги управляват по начин, който гарантира висока степен на защита на околната среда и човешкото здраве.
Превантивност – при този принцип потенциалните проблеми с отпадъците трябва да бъдат предвиждани и избягвани на възможно най-ранен етап.“ На следващо място „Близост и самодостатъчност – отпадъците трябва да бъдат обезвреждани възможно най-близко до мястото на тяхното образуване, като отпадъците, генерирани в ЕС, трябва да бъдат третирани в рамките на Съюза.“ Последен принцип, но не и на последно място „Участие на обществеността – съответните заинтересовани страни и органи, както и широката общественост, имат възможност да участват в разработването на плановете за управление на отпадъците и на програмите за предотвратяване на отпадъците и имат достъп до тях след разработването им.“
На пръв поглед спазването им от всички би довело до едно общество с близко до нулата замърсяване и минимизиране на максимална степен изхвърляните отпадъци. Това зависи единствено от нас. В същото време трябва да сме и много внимателни да не би новите ни технически постижения няма да доведат в бъдеще до нови проблеми, с които не сме се сблъсквали. Така например преминаването ни към електромобили няма ли в един момент да доведе до проблем с излезлите от употреба батерии? Едно общество с електромобили ще има нужда от повече енергия. Как ще се произвежда тя, каква цена ще се плати? Безопасно за обществото ли ще е? Как ще се решат въпросите с другите замърсители – самолети и кораби – не малко вредни вещества в атмосферата се изхвърлят и от тях. Или може би бъдещето е в използването на водорода? Много неща има за решаване и следва да бъдат решени, ако искаме да живеем в един чист свят, в който можем да погледнем небето, без да сме задушени от градския смог.
UniMedia
