„Епископ-Константиновите четения” отново предизвикаха филолози и историци от цяла България

Научният форум „Епископ-Константинови четения” отново събра учени от цяла България. Организатор на ХХVIII-то издание на форума е Факултетът по хуманитарни науки (ФХН) на Шуменския университет. Конференцията откри зам.-деканът по научноизследователска, международна дейност и акредитация на ФХН доц. д-р Светлана Неделчева, която пожела успех на участниците. На откриването присъства и доц. д-р Стефан Минков, зам.-декан по учебна работа и качество на обучението (ФХН).

Конференцията бе организирана в два тематични панела – Лингвистика и литературознание и История. Прави впечатление големият брой млади учени и докторанти, които вземат участие в тазгодишното издание на Епископ-Константиновите четения. Освен от Шуменския университет има представители на Медицинския университет – Варна, на Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград и на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“.

Форумът започна с три публични академични лекции. Доц. д-р Деяна Пенева представи резултатите от прагмалингвистично изследване на базата на корпус, представен от българи, на особеностите на изразяването на благодарност в английския език. Доц. д-р Айля Илязова презентира доклад на тема „Различният хоризонт. Немският когнитивно-лингвистичен модел“, а доц. д-р Христо Боев – „Проявленията на жената в прозата и поезията на Силвия Плат: перспективата на сравненото лично преживяване във фикцията“.

В първия панел, с модератор доц. д-р Неврие Чуфадар от Шуменския университет, се разгледаха широк кръг от теми, обхващащи възрожденската учебникарска книжнина, немско влияние в списание „Художник“, митологични елементи в турския роман, както и потребността от уникалност в младежка възраст.

Във втория панел, с модератор доц. д-р Стефан Минков, се дискутираха въпроси, свързани с Тракийската гробница при с. Свещари, приносът на Епископ Константин Преславски в учредяването и развитието на Преславската книжовна школа, древната арменска принцеса Хозровидухт и българската царкиня Косара, както и средновековните християнски храмове и скални обители по Шуменското плато

Докладите от конференцията ще бъдат публикувани в XXXIII Годишника на Факултета по хуманитарни науки, рефериран в CEEOL и включен в референтния списък на НАЦИД.

UniMedia