Шумен

Един млад шуменец и животът след „Гласът на България“

Талантливият Ивайло Христов успя да стигне до Супер Битките в „Гласът на България“. Ето какво имаше да каже той за UniMedia, едно интервю на Ивана Славчева:

UniMedia: Представи се в няколко изречения за тези, които не те познават.

Ивайло Христов: Казвам се Ивайло, на 21 години, от град Шумен. Занимавам се с музика през свободното си време и с капитализъм и нощни смени през останалото. Като ученик се присъединих към театралната трупа в Обществения Детски Комплекс, което мисля, че събуди творческата ми натура. Завърших Езиковата гимназия в Шумен и се преместих в София. Уча публични информационни системи. Стеснителен съм по природа, но не бих казал, че съм неуверен в себе си.

UniMedia: Как реши да си опиташ късмета в „Гласът на България“?

Ивайло Христов: След дълго лято, изпълнено предимно с неприятна работа, през което бях започнал да забравям кой съм и какво искам, едно по едно започнаха да ми се случват много хубави неща. Първо успях да напусна работата си, която ме караше да се чувствам зле. После с момчетата от „TheLefties“ свирихме в Пловдив и се получи супер приятно. Това ми припомни какво всъщност искам и ентусиазмът ми да се занимавам с творчество и музика се възроди. Като цяло навлязох в период, в който отново започвах да си вярвам и да гоня истинските цели. По същото това време се състояха и кастингите за „Гласът на България“. Вярвах, че участието в шоу като това, би донесло много позитивни емоции и преживявания. И реших просто да опитам, да обера каквото мога като плюсове и да се надявам това да увеличи шансовете ми за някакво смислено и доходоносно занимание, свързано с музика.

UniMedia: И, как беше? Доволен ли си от начина, по който се развиха събитията около участието ти? Би ли променил нещо, ако можеше да се върнеш назад?

Ивайло Христов: Ще бъда честен, не беше точно както си го представях… Определено не беше среда, в която се чувствах комфортно. За да не бъда разбран погрешно, ще уточня, че сред екипа и участниците имаше много готини хора, с които наистина се радвам, че се запознах, но имаше и много други, които лично за мен бяха неприятни. Като цяло ми беше много трудно да намеря „свои хора“, с които да ми бъде комфортно и естествено. Чувствах се… рамкиран. Не можех да се държа свободно, не беше моят тип атмосфера. Разбираемо е, все пак е телевизия, но това ме накара да осъзная, че не съм добър в превземките пред камера. Също останах с впечатлението, че по време на визитките голям процент от участниците заложиха на това да говорят за близките, които са изгубили или за това какво злощастие ги е сполетяло… Моята теория е, че това не беше толкова с цел сеанс/интервенция (в национален ефир), колкото за да спечелят симпатиите на зрителите. Аз лично не харесах тази стратегия. Не защото нямах хора за оплакване, а защото сметнах, че там не е мястото и това не е начинът, по който аз искам да бъда научен и запомнен. Нещото, което бих променил, което е и изцяло по моя вина, е изборът ми на песни. Определено не съумях да подбера песни, които да са в полза на възможностите ми.

UniMedia: Кои са най-важните неща, които разбра, научи и взе от Гласът на България?

Ивайло Христов: Разбрах, че не съм човек, които може да успее с shortcut-ове от типа на тези формати. Трябва да работя върху авторска музика, с която да се изразявам по-качествено и да покажа на хората това, което реално искам да им покажа, защото представеното от мен в “Гласът..” определено не беше това.

UniMedia: Промени ли те като човек участието ти в шоуто и как?

Ивайло Христов: Осъзнах, че преди формата не знаех как точно да отстоявам мнението си. Това ми беше в голям минус във и извън предаването, но след него започнах активно да се старая да коригирам това.

UniMedia: Кой е най-скъпият ти спомен от цялото преживяване?

Ивайло Христов: Както споменах, се запознах с някои невероятни хора, които ценя и до днес, и се радвам, че познавам, макар и да не комуникираме твърде често. Освен това, имах шанса да бъда на сцена в национален ефир! Беше страхотно и наистина ме накара да осъзная, че точно с това искам да се занимавам.

UniMedia: В такъв случай, би ли участвал в подобен формат отново?

Ивайло Христов: Мисля, че бих участвал в такъв тип формат отново, да, но определено бих бил доста по- скептичен и предпазлив, и доста по-настойчив, що се отнася до нещата, които наистина искам да представя пред публиката и пред зрителите.

UniMedia: А сега какво? С какво си зает в момента? Къде си, какво ти е?

Ивайло Христов: Сега… се занимавам с авторска музика, в което много ми помага Роберто Николов. Толкова, че не знам дали въобще бих се занимавал, ако него го нямаше! Междувременно работя и се старая да допринасям с добро и в сфера, различна от музиката, която също ми е интересна и ме кара да се чувствам смислено. Честно казано съм уморен. Постоянно. И отвъд компанията на една шепа хора, ми е сиво и кофти, но се старая да съм полезен за тези, които са наоколо, и да работя продуктивно, независимо от обстоятелствата.

UniMedia: Когато нещо ти тежи, къде и как намираш утеха? Какво моментално ти оправя настроението?

Ивайло Христов: Това може да прозвучи странно, но да съм заринат с работа и занимания ми действа изключително терапевтично. Отвъд това, с риск сега пък да прозвуча твърде “deep”, ще кажа, че хващането на произволни влакове също помага.

UniMedia: Какво се надяваш да се случи в живота ти в следващите 5 години?

Ивайло Христов: В следващите 5 до 10 години искам да съм се развил най-вече като човек. В случай, че тогава все още искам да се развивам и като артист, да съм започнал да вадя наяве нещата, върху които се трудя. Като цяло, в момента ми се иска да се развия в музиката по- бързо, защото ако не стане скоро, има шанс никога да не се случи. Казвам това не за друго, а просто защото усещам, че в личния си живот отвъд професионалните занимания, леко съм започнал да се “очичквам”. С приятелката ми водим почти семеен живот, та ако не успея да разцъфтя музикално в следващите 5 до 10 години, вероятно ще съм станал “твърде чичо”, за да ми се занимава въобще.

UniMedia: Кои ти бяха любимите изпълнители като дете? А днес какво слушаш?

Ивайло Христов: Като малък слушах каквото слушахме всички през 2016, а за в момента ми е трудно да отговоря просто защото слушам почти всякаква музика и се старая да ценя каквото има за ценене, независимо от изпълнители и стилове.

UniMedia: Кои са най-важните хора в живота ти? Това е шансът ти да им благодариш.

Ивайло Христов: Накратко, хората, които ценя, са булката, приятелите ми и семейството ми. Това е. Голямо клише, знам, но това са хората, за които бих направил всичко и знам, че те биха върнали жеста.Благодарен съм, че ме търпят.

UniMedia: Искаш ли да оставиш някакво послание на читателите на UniMedia?

Ивайло Христов: Посланието, което бих оставил, е кратко и практично, и може би не толкова артистично, колкото би се очаквало от един…артист. Но не се занимавайте с глупости, работете върху нещата, които имат смисъл за вас, иначе просто пилеете времето си. Това е.

Автор: Ивана Славчева, III курс, Журналистика

Покажи още
Close