На кръстопътя между Европа и Азия България е една от най-добрите дестинации в света за наблюдаване на мигриращи птици. През страната ни преминава един от най-големите миграционни маршрути в Европа – Via Pontica. Как и защо орнитоложкият туризъм може да се превърне във важен отрасъл за страната ни и кои са най-големите предизвикателства пред него – разговор с гл. ас. д-р Виктор Василев, преподавател в Шуменския университет и един от най-големите експерти в областта на орнитологията в България:
Именно в момента е най-благоприятният сезон за наблюдение на мигриращи птици. Какво знаем за тях?
Д-р Виктор Василев: За прелетните птици в България се знае много. По принцип миграцията започва в началото на март с пристигането на щъркелите. Най-усилена и интензивна за белия щъркел тя е от края на март до към 10 април, а за останалите мигриращи видове е до края на май. В последните години точките за наблюдение на миграция се увеличиха в пъти и от една-две в момента вече са 10. Това се случи по ред причини. От една страна хората, които започнаха да наблюдават миграцията и да разбират как да преброят правилно численост и видове, се увеличиха. От друга страна като страна членка на Европейския съюз ние сме длъжни по изискванията на Натура 2000 на всеки пет-шест години да имаме доклади за това, какво се случва с мигриращите птици у нас. И докладите са изпълняват, макар и със закъснение. И от трета страна не малка причина е и фактът, че всички планове и програми, свързани със зелената енергия и изграждане на фотоволтаици и най-вече ветроенергийни паркове, са задължени предварително да имат информация дали в района преминават птици и в какви количества. Има изисквания и за мониторинг и след построяването на тези паркове. Обикновено в България той се изпълнява само на едно място и това е Калиакра, но при този бум на инвестиционните намерения да се строят такива паркове, може би ще бъдат задължени да провеждат мониторинг и след построяването им. Така че информацията се трупа постоянно.
Трябва да се отбележи, че техниката напредна много през последните години и стана достъпна. Така GPS предавателите, които се слагат на птици, разкриха неща, които няма как визуално да се определят – като скорост, разстояние, височина, точки на нощуване… Това е валидно за времето на целия миграционен път, не само това в България.
Ние в България сме привилегировани. Имаме една географска разположеност, която ни облагодетелства. Това е близостта ни до връзката между Европа и Азия, между Балканите и Турция. Птиците, които мигрират с реещ полет, избягват да пресичат големи водни пространства каквито са Черно и Средиземно море. Те минават точно между Бургас и Истанбул, където няма такива водни площи и почти цялата популация на белия щъркел, почти цялата популация на черния щъркел, на къдроглавия пеликан, на розовия пеликан, на малкия креслив орел, на големия креслив орел минават през България. Така че тук се намира един от най-големите миграционни европейски пътища, наречен на старото име на Черно море Via Pontica. Той е вторият по големина миграционен път след пътя в Гибралтар. Другият път с такъв голям миграционен поток е локализиран в източната страна на Черно море в Грузия, където пък минават голяма част от азиатските видове.
В България се образува една фуния през есента и даже през пролетта с широката си страна от Русе до към Добрич и Балчик, а тясната страна са няколко километра над Бургас, където всеки ден може да се наблюдава хиляди мигриращи птици.
Това привлича чужденци, привлича любители и специалисти. Там на ден могат да се видят по 50-60 хиляди щъркела, могат да се отчитат хиляди орела. Това е една гледка, която никъде другаде не може да се види. Примерно над Гибралтар минават много птици, но белият щъркел е с много по-ниска численост, а малки кресливи орли почти не преминават. През Балканите, през България през тези фунии преминават реещите видове.
Кои са те?
Д-р Виктор Василев: Реещите видове са тези, които имат широки крила. Ако си представяме щъркел или орел, пеликан – те не махат с крила постоянно както другите птици, а използват въздухоносните течения, които се образуват от нагряване на земята. Топлият въздух се издига нагоре, невидим за нас, но те го чуват. Той е като топъл комин и птиците влизат в него и без да извършват махове, за да не хапят енергия, издигат се на височина от километър, може и повече. След като въздухът изстине и не могат повече да набират височина се спускат в реещ полет от по 20, 30 дори 40 километра, колкото могат без да махат до следващия такъв комин, който пак с такива въртеливи движения ги издига нагоре. Тези птици избягват да минават през големите водни площи, защото там няма такива комини. Затова се концентрират в проливи и естествени земни мостове. Говорим за всички щъркели, жерави, пеликани, орли, хищни птици, блатари и много други използват този миграционен път.
Кои са най-големите заплахи пред тях?
Д-р Виктор Василев: Най-общо казано, заплахите са два типа. Едните са си природни – всяка година тези мигриращи птици остават не малка част загуби и умиращи птици било от бури, било то жажда, глад, от неподходящи места за спане. Все пак това е изтощителна част от живота им. Има такива периоди, когато те летят с дни наред без да се хранят, докато стигнат до някое място, за да трупат енергия. Някои не издържат и това е естествен подбор.
Изкуствените препятствия при тях са по-опасни. Това са различни жици, съоръжения, комини, високи сгради, блокове или пък за нощните мигранти, каквито са гъските, светещи селища и фабрики. Те ги заблуждават, че има водоем и кацат без да преценят, че това е опасно за тях. Много опасности има и от ловци, пръскане с отрова, която по време на миграция може да убие не една и две птици, а десетки. Както и актуалните проблеми, свързани с изграждането на тези ветропаркове не само в България, но и в цяла Европа напоследък и в Африка и навсякъде по света като цяло.
Прави ли се в България достатъчно за опазването на прелетните птици?
Д-р Виктор Василев: В България не се прави, защото има конфликт с икономическите очаквания и разбирания. В България всичко е за сметка на природата – всеки строеж, всяко разработване на инвестиционно предложение, на изграждане на курортен комплекс… И може би не само в България. По-напредналите страни този конфликт вече са го преминали, а в „по-изостаналите“ страни повтаряме грешките им. Реално по документи трябва да се избегнат тези проблеми, но силата в парите е толкова голяма, че не се прави дори това, което е изискуемо по нашите закони. Вратички за заобикаляне се намират.
Тогава как може да бъде разработен туризма с орнитологията? Казахте, че у нас има уникални условия за това.
Д-р Виктор Василев: Да, за Европа България е една от най-скъпите и желания дестинации. Само Испания и някои места в Унгария са с по-високи тарифи. И този бизнес е в бум през последните години. По време на пандемията се наблюдаваше задържане, но сега е различно. Освен за птици в нашата страна идват групи макар и по-малко да наблюдават пеперуди, водни кончета, цветя, мечки, вълци. Това поле се разраства. И ако допреди 10-15 години имаше две-три фирми, които предлагаха такива услуги, сега са доста повече. Въобще екотуризмът е скъп. Плащането, което извършва един човек от тези групи, е няколко пъти по-високо от традиционния турист, който ползва примерно само хотел, забавление, ресторант. При екотуризма се заплаща за водач, за укрития и е по-специфичен, по-елитарен.
Какво пропускаме, когато говорим за орнитологията в България?
Д-р Виктор Василев: Най-големият проблем е с кадрите – не само орнитолозите, но като цяло теренните работници. Това се дължи на факта, че един подготвен теренен специалист не може да се изгради в рамките на месец – два. Мои студенти, работещи към различни програми, паркове и музеи, се създадоха като специалисти в рамките на три-четири години и продължават да се обучават по един или друг начин. Така че е малко по-продължителен и труден процесът. От друга страна никой не гарантира за такъв специалист постоянна работа. Обикновено тя е на периоди. И не всички специалисти мога да си намерят работа в мъртвите периоди, защото ако трябва да се търси работа година за година или месец за месец, не е психически устойчиво и е трудно. Това според мен е най-големият проблем за орнитологията. Ние сме малко по-добре стоящи на общия фон, защото има много хора, които се интересуват от птици, а и те са лесно достъпни. Винаги може да се наблюдават и да се снимат. Ако човек се захване с работа с птици, винаги има изводи, които може да направи. Но що се отнася за прилепи, за риби, за насекоми – там проблемът е голям. Има по трима до петима специалисти за страната и в тази сфера има нужда от подготвени хора, които да обслужват такива проучвания.
Но имаме потенциал в тази насока?
Д-р Виктор Василев: Потенциал има. Още повече, че има запитвания от чужди граждани и интересното е, че все повече българи започват да се занимават с този вид наблюдения. Българите вече започват да обръщат внимание на тези красоти и това е радостно за нас.
Снимки: Д-р Виктор Василев
UniMedia
