Доц. Каталина Пую е преподавател в най-големия университет в Румъния – Букурещкия, по-точно в Департамента по руска и славянска филология, секция Българска филология, и е дългогодишен преводач на българска литература в северната ни съседка. В рамките на няколко месеца тя посети Шуменския университет по Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. По време на престоя си доц. Пую изнесе публична лекция, в която представи обзор на издаването на българската литература в Румъния през последните 100 години.
Вие прекарахте известно време в Шуменския университет. Какви са Ви впечатленията?
Доц. Каталина Пую: За първи път идвам за толкова време в Шумен, била съм по програма Еразъм преди няколко години. Бях много приятно изненадана от хората, от тяхното внимание към мен, едни към други. Тук открих едно голямо семейство – на професионално високо ниво, и в същото време топли и желаещи да ти помогнат. И винаги, когато имаш подкрепата на близките си, нещата се сбъдват много бързо.
В рамките на престоя си в Шуменския университет изнесохте много интересна лекция за българската литература, която е издавана в Румъния. Бихте ли очертали тенденциите през годините?
Доц. Каталина Пую: Румънският читател познава българската литература най-вече от преводите преди 1989 година. На румънски език са преведени творби на всички важни имена на литературата: като започнем от Петко Р. Славейков, Любен Каравелов, Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов и стигнем до Емилиян Станев, Димитър Талев, Димитър Димов, Йордан Радичков. Всеки, който обича България и иска да придобие представа за тази страна, може спокойно да го направи чрез преводите. След 1989 г. има няколко години без преводи, но след 2000 година нещата потръгнаха, започнаха да се превеждат значими съвременни автори, като последно тази година излезе – по същото време, по което спечели Букъра – Времеубежище на Георги Господинов, в превод на нашата колежка, известна българистка, Мариана Манджиуля – Жатоп.
Доц. Каталина Пую по време на лекцията в Шуменския университет заедно с ръководителя на Катедрата по история и теория на литературата проф. д-р Страшимир Цанов
Има ли интерес към българската литература в Румъния в момента?
Доц. Каталина Пую: Със сигурност, да. През последните години са преведени трите романа на Господинов, тази година излезе книга на Надежда Радулова, на румънския книжен пазар присъстват Емил Андреев, Иван Станков, Боян Биолчев, Иван Христов. Както забелязвате, преведени са автори, различни по тематика, стил, език. Има още много място за други изключително добри български автори. Това означава, че на малки езици може да се говори за големи теми. Чрез преводната литература България стига до румънския читател, така тя печели видимост. Важно е да се намерят програми за финансиране и преводачи; програми, които да предоставят възможности за превода на българска литература, които да насърчат интереса на румънските издателства към българската литература.
Вие преподавате български език в Букурещкия университет, който е най-големият държавен университет в Румъния. Има ли интерес от страна на студентите към българския език, култура, обичаи…?
Доц. Каталина Пую: Да, има, и го казвам на висок глас. Ние имаме приемни изпити през година и групата е доста голяма. Тази година се записаха 17 души. Студентите получават две специалности и това им помага след завършването да си намерят по-лесно работа. Започват да се запознават с България – език, история, обичаи – лека-полека и много им харесва. Защото намират сходни черти с румънската култура, румънския манталитет и това им дава чувството, че се намират на познато място, че са вътре в нещата и са част от приказката. Участват в международни студентски конференции, в Летните курсове, провеждани всяка година в София и Велико Търново, имат постоянно срещи с български учени и писатели.
На Балканите като че ли знаем малко един за друг. Каква е Вашето впечатление и на какво се дължи това според Вас?
Доц. Каталина Пую: Не, аз не мисля, че се познаваме малко, за мен това е остаряло клише. Познаваме се толкова, колкото искаме да се познаваме. Можем да пътуваме свободно, близо сме, можем да използваме интернет и всичко е на едно кликване дистанция, стига да има любопитство. Аз смятам, че много си приличаме и от историческа, социална, културна и даже – от кулинарна гледна точка. Затова румънците, когато идват в България, се чувстват толкова добре.
Когато говорим за връзката между България и Румъния, какво винаги пропускаме да кажем?
Доц. Каталина Пую: Че е нужно да вървим заедно, за да постигнем целта, която сме си поставили, и че имаме толкова много да научим едни от други. Литературата отваря врати към опознаването на нашите народи. Хайде да дадем шанс на това познанство!
UniMedia
