„Резултатите от националното външно оценяване след 4 клас не дават реална представа за наученото от децата. По време на изпита те са под стрес, не са със своите учители, а с непознати квестори и при необичайни условия“. Това заяви доц. д-р Виолета Кюркчийска, директор на Департамента за информация, квалификация и продължаващо образование (ДИКПО) на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, пред БНР – Шумен. Едно интервю на Мина Денева:
Доц. д-р Виолета Кюркчийска: Защо се получава този не добър резултат? Причините според мен са много, но в основата на всичко стои учителят с неговото общуване, с неговата отговорност в посока на образование, възпитание и социализация на децата. Шуменска област с нищо не се отличава като предизвикателства към учителите от другите региони. В основата за мен стои индивидуалната работа и поставянето на диференцирани задачи. Когато един учител е в приобщаваща среда, в която децата са с различни възможности и различни потребности, той не може да работи по един и същ начин, да поставя еднакви задачи за всички ученици. Другата причина е работата с учебници и учебни помагала. Учителят трябва да познава изискванията, децата, очакваните резултати на ниво учебна програма и от тук нататък да използва подходящите методи и средства да постигне добри резултати. Отново стигаме до това, че всички деца са различни, те имат различни потребности, различни възможности и учителят трябва да има свобода. А за да я има, ръководството трябва да му позволи да използва такива методи и средства, които ще доведат до най-добри резултати. В никакъв случай учителите не трябва да бъдат ограничавани в използването на учебници и учебни помагала.
Но нашите ученици се справиха по-зле на същия тест в сравнение с връстниците си от област Смолян, сред които също има много различни като възможности и етнос групи ученици.
Доц. д-р Виолета Кюркчийска: Не мога да коментирам в детайли. Предполагам, че има една допълнителна работа, диференцирана работа, използване на възможностите, които дава Министерството чрез проекти и чрез възможности за избираеми дисциплини и отново отношението на учителите. Ще коментирам и квалификацията им. Не може да се преподава така както някога на нас ни е преподавано. Староеврейска поговорка гласи: не обучавайте децата така, както сте обучавани вие, те са родени в друго време. Търсенето на нови пътища, на нови подходи, които да откликнат на потребностите и интересите на днешните деца е ключът към успеха. Не познавам работата на колегите в Смолян и не мога да коментирам каква е разликата между Шумен и Смолян. Да, там има също двуезична среда и в този ред на мисли съм на ясно как работят колегите. С това и започнах, че има една и съща нормативна база, но резултатите са различни. Трябва да търсим причината в нас, учителите.
Какъв трябва да бъде анализът и изводите на учителите от Шуменска област?
Доц. д-р Виолета Кюркчийска: Тенденцията за външно оценяване е от 2004-та година. Тогава се разработи стратегия за външно оценяване, а за пръв път се въведе през 2006-та година. И ако трябва да бъда откровена този тест е едно моментно състояние, което за мен не е критерий за постиженията на учениците. Аз съм скептично настроена към тези резултати, защото като учител мога категорично да твърдя, че емоцията понякога дава отражение на резултатите. Много грозно ми звучат изречения от учители: „Ние да подготвим децата за външно оценяване”. Обучението за външното оценяване не трябва да става самоцел. С риск да навляза в противоречие с европейските стандарти за оценяване, аз дори бих премахнала това външно оценяване. Повтарям – това е моментно състояние. Не може в тези 40 минути, в които децата са под стрес, да покажат максималното от себе си. Още повече тук отново е отговорност на учителя, който ги подготвя. Децата трябва да приемат това явяване като един обикновен час. В тази връзка бих апелирала към по-голяма свобода. Учители от едно училище ходят като външни наблюдатели в друго, друг учител чете диктовката на децата, защото факторът „субективност” трябва да бъде по някакъв начин избегнат. Децата са свикнали с учителя и това влизане на външни хора допълнително ги стресира. Ние подлагаме децата на един излишен стрес и от тук мога да коментирам една от причините за резултатите: понякога не са реални. Не казвам ниски. Да не говорим, че от 19 въпроса 16 са с избираем отговор и степента на налучкване си казва думата. Не трябва тези резултати да са критерий за несвършена работа от страна на учителите. По-скоро трябва да се търсят причините в друго -начинът на провеждане на обучението. Учителите трябва да променят напълно отношението си към днешните деца.
