България

Дистанционното обучение задълбочило образователните неравенства

Дистанционното обучение задълбочи образователните неравенства, влоши знанията на голяма част от децата и заплашва да увеличи броя на отпадащите от образователната система. Това се случи въпреки усилията и бързата адаптация на учителите и директорите, спешните нормативни промени и осигуряването на електронни устройства и интернет със средства на държавата, училищните бюджети, общините и множество дарители.

Такива са констатациите в анализа на обучението от разстояние в електронна среда (ОРЕС), изготвен от служебния екип на Министерството на образованието и науката (МОН). Анализът съдържа също препоръки за безопасно и ефективно протичане на следващата учебна година.

Ножицата между учениците се разтваря от липсата на достатъчно устройства и/или на интернет, както и на възрастен в семейството, който да помага в електронното обучeние. В по-малко от половината от училищата в големите градове (43.5%) всички деца имат достъп до интернет. В селата този процент се срива на 12.5%. Неравният достъп до дистанционно обучение се потвърждава и при сравнението на различните  типове училища – всеки пети ученик в професионалните гимназии няма достъп до електронни устройства и интернет, а в тези институции се обучават около 50% от гимназистите.

Над половината от родителите признават, че нямат или имат недостатъчни умения да помагат на децата си при електронното обучение, което влияе негативно особено при по-малките. Така големите неравенства между ученици, чиито семейства разполагат с техника и имат умения да работят с нея, и такива без достъп до устройства и интернет, се задълбочават.

Към средата на юли т.г. 43 хил. ученици все още не разполагат с устройство, а 34 хил. деца нямат интернет. В началото на предстоящата учебна година потребностите ще се актуализират.

Според 40% от учителите и близо 60% от директорите знанията на учениците са се влошили по време на дистанционното обучение. Освен от затруднения електронен достъп, това до голяма степен е следствие от понижената мотивация и ангажираност на учениците. Самооценката на децата съвпада с наблюденията на техните преподаватели. Данните ясно показват сериозно влошаване на ангажираността сред всички групи ученици.

Неприсъственото обучение увеличи риска от преждевременно отпадане на децата от образователната система. Без живия контакт с учителите учениците от уязвими групи не само губят мотивация и ангажираност и изостават с учебния материал, но и отвикват да учат и да общуват. Поради тези причини те са застрашени да не се върнат в училище. Ако от 2018 г. до 2020 г. средният процент на децата, обхванати от образователната система, се повишава с около 0.4 процентни пункта годишно, то през 2021 г. остава непроменен – необхванатите са средно 5% от децата между 5 и 16-годишна възраст.

Обучението от дистанция има и положителни ефекти. България успя да организира учебния процес така, че да няма пропуснато учебно време. Това отличава нашата страна от много европейски държави, чиито ученици останаха извън учебния процес в продължение на месеци. Освен това учителите и учениците вече използват много по-активно нови технологии. Педагозите прилагат иновативни методи на преподаване и персонализират часовете според потребностите на отделните ученици. Много активно участват в процеса и образователните медиатори.

Анализът на резултатите от обучението от разстояние в електронна среда води до категоричен извод: необходимо е да се гарантира максимално дълго присъственото обучение през следващата учебна година.

Целия анализ на обучението от разстояние в електронна среда, както и приложенията към него, може да бъде прочетен ТУК.

Източник и снимка: МОН

Покажи още
Close