Светът
Денят на Свети Валентин в Полша – автентичен или привнесен празник

Денят на Свети Валентин е един от най-обичаните празници. Ежегодно на 14-ти февруари милиони влюбени се обяснят в любов на своите половинки и разменят подаръци, цветя и картички с изящни любовни поеми. В някои страни обаче срещу тази идилична картина се води ожесточена съпротива, а доводите са различни. Според някои критици, празникът представлява олицетворение на консуматорското общество, а за други той е просто дата в календара на друга религия и няма причина да бъде отбелязван.
В България сме свикнали да мислим, че след падането на Желязната завеса, денят на Свети Валентин достига до православните страни, но може би никога не сме си задавали въпроса дали е бил отбелязван в католическите страни от Варшавския пакт. Защото ако си направим труда да проверим сведенията, с които разполагаме и попитаме по-възрастните хора, то може да останем доста изненадани. А фактите са следните – 14-ти февруари, такъв, какъвто сме свикнали да го виждаме по романтичните филми и статусите в социалните медии, не е бил отбелязван в католическа Полша до преди само три десетилетия. За поляците от далечното минало 14-ти февруари е бил просто денят на Свети Валентин и нищо повече от това – без романтика, без цветя и без обяснения в любов.
Едва през 90-те години в северната страна празникът се превръща в Деня на любовта и получава своя специфична окраска със западни елементи. Тогава бизнесът прави своите първи крачки, насочени към 14-ти февруари и започва да предлага както физически стоки, така и услуги. Днес на по-голяма популярност се радват услугите, а стоките са силно ограничени и това има своето просто обяснение. Поляците гледат на деня на Свети Валентин като на повод да покажат любовта си с действия, а не като на причина да излязат на шопинг-терапия или да отидат на дискотека, за да се напият и да хвърлят салфетки до сутринта. Именно поради тази причина разменянето на подаръци е рядкост в сравнение с подаряването на цветя (особено при по-възрастните поколения) от страна на кавалера. Обичайно това са рози, червени или розови, придружени от любовна картичка в същия цвят. Често дамата отвръща на жеста със сладкиши, обикновени опечени от самата нея. В повечето случаи, в които се разменят подаръци, това са изискани стоки като бижута или скъпи парфюми.
Колкото до празничните пътувания, една дестинация изпъква значително пред всички останали – Хелмно, малък град, разположен в северната част на страната. Причината градчето с население от около 19 500 души да се радва на интерес от страна на влюбените, е че в града са съхранявани части от мощите на Св. Валентин. Има спорове около това как точно парченцата от черепа на светеца са се озовали в града, но официалната версия е, че през 1630г. са били дарени на местната църква „Св. Успение Богородично“. Въпреки всичко не липсват и други противоречия – според Ватикана черепът на светецът е изложен в Рим и няма как църквата в Хелмно да разполага с парчета от него, още повече че църкви по целия свят също претендират да разполагат с мощи на патрона на любовта. Крайъгълният камък на всички тези спорове обаче е фактът, че светците с името Валентин, са няколко и този факт допълнително обърква казуса. Но без значение дали мощите в Св. Успение Богородично са автентични или не, Хелмно с гордост носи титлата „Градът на влюбените“, а според местните в него могат да бъдат видени най-красивите места в цялото Куявско-Поморско войводство, обхващащо територия от почти 18 000 кв.км.

Друг съвременен начин за показване на любовта в Полша, са мостовете на любовта. Най-известният такъв мост се намира във Вроцлав, следван от своя събрат в Краков. Мостът на любовта в бившата полска столица е открит на 30 септември 2010 година като необходима транспортна артерия. Влюбените обаче са имали свое виждане и са започнали да го „украсяват“ с катинари със своите имена или инициали. Веднъж увековечила любовта си, двойката хвърля ключа на катинара в бушуващата под моста река Висла. Днес, десет години след неговото откриване, по него могат да бъдат видени стотици „увековечавания на любовта“.
Автор: Андрей Андреев, IV курс, Журналистика
Снимки: NOVA, zabytek.pl