Университетът

Географи от няколко континента на конференция на ШУ

Унимедия December 6, 2021

0 493 1 минута за четене

Близо 140 учени от Германия, Индия, Корея, България, Русия, Северна Македония, Косово, Чехия, Украйна и Перу взеха участие в станалата вече традиционна конференция с международно участие „География, регионално развитие и туризъм“ на Шуменския университет. Тя се проведе в дните между 3 и 5 декември онлайн.

В конференцията, която е посветена на 30-годишнината от възстановяването на обучението по география в Шуменския университет и 50-годишнината на висшето училище, бяха представени близо 80 научни доклада. Те бяха разделени в шест секции – „Актуални аспекти на регионалните изследвания“, „Природна география“, „Обществена география и регионално развитие“, „Туризъм“, „Географско образование“, „Студентска и ученическа секция“ и 14 постерни презентации. Пленарният доклад бе на тема: „30 години от възстановяването на обучението по география в Шуменския университет“ на проф. д-р Димитър Владев.

Един от представените доклади бе този на Десислава Алексова, експерт и преподавател в сферата на туризма, граждански активист и природозащитник и доц. Алексей Стоев от Института за космически изследвания и технологии при Българска академия на науките – филиал Стара Загора. Докладът е на тема: “Лунно-слънчева обсерватория с рисуван слънчев календар от праисторията като основа на археологически парк в Община Горна Малина”.

Сред съавторите са д-р Мина Спасова от Института по философия и социология при БАН, проф. Пенка Стоева и кмета на община Горна Малина – инж. Ангел Жиланов

В доклада е представена възможността да се направи археологически парк на базата на добре проучен скално-изсечен паметник (скално светилище) с астрономическо съдържание. Той се намира край с. Байлово и е създаден в малък бигорен масив, разположен по долината на река Смолска, в землището на Община Горна Малина, София Област, с естествено образувани в него четири плитки пещери. По стените на две от тях са открити специфични знаци, изработени в меката скала, а в третата има следи от обработване до получаването на затворен обем с паралелепипедна форма, отворен в южна посока. От тази пещера по права линия има визуална връзка с изкуствено обработена наблюдателна площадка в най-високата точка на бигорния масив. Тя представлява релефно вдълбаване по две от срещуположните стени, на които има траншеи с трапецовиден профил, ориентирани в равнината на главния небесен меридиан (посоката север – юг). Отворите на кухините и на петте външни скални откоса са с южно изложение, като по тях са открити врязани същите по форма и големина знаци. Поради сходството на изображенията с вида на различните фази на Луната, те са наречени “лунни”.

Музеефикацията на археоастрономическия паметник край с. Байлово се предлага да стане в рамките на археологически парк под открито небе.

Реконструкционните елементи в рамките на парка трябва да бъдат предимно свързани с праисторическия характер на астрономическите знания и наблюдателни технологии. Повечето от обяснителните елементи в парка трябва да са 3D модели и възстановки (някои от тях и в интерактивен вид). Това се отнася най-вече за праисторическия календар и неговата съвременна интерпретация.

Конференцията „География, регионално развитие и туризъм“ се организцира за 11 подередна година, а за втора се провежда с подкрепата на Фонд научни изследвания при МОН.

UniMedia