Представете си, че участвате в предаването „Кой иска да стане богат?“ Представете си, че сте на последния въпрос, който е колко часови зони има в Китай. С вероятни отговори: осем, десет, пет, една. В съзнанието ви изниква картата на огромната Поднебесна империя, простряла се от изток на запад. Започвате да се колебаете между осем и пет. Най-накрая избирате и отговаряте… Изгоряхте!!!
По-добре да бяхте прочели това, което следва. Но първо малко фактология.
Часова зона е зона на земното кълбо, която е широка приблизително 15° дължина и се простира от полюс до полюс и в рамките, на която се използва единно часово време. Часовите зони са функционалната основа на стандартното време и са въведени в края на 19-ти век като железопътни линии, свързващи места, които имат различно местно време.
Държава, която има само една часова зона не е нещо специално, само по себе си. Такива са повечето държави като България, Аржентина, Финландия, Армения. Но това се отнася предимно за малките държави.
Логично е по-големите държави да имат по няколко часови зони, защото те имат голяма ширина и огромен обхват от Изток на Запад. Например САЩ, която е 9,834 милиона кв. км има шест часови зони, Канада с площ от 9,985 милиона кв.км, също е с шест и Русия, която е 17,1 милиона кв. км, и има 11 часови зони. Но това не е случаят и с Китай, която е 9,597 милиона кв. км.
През 1912 г., година след падането на династията Цин, новата Република на Китай установява пет различни часови зони, с разлика от половин час. Но това бързо се променя с провъзгласяването на Китайската народна република и качването на Комунистическата партия на власт през 1949 г. след китайската гражданска война, начело с Мао Дзъдун. Вождът Мао постановява, че цял Китай ще използва една часова зона, позната още като Пекинската часова зона. Тя се използва за подсилване на официалния разказ за китайската нация, обединена под управлението на комунистическата партия.
Тази промяна създава една доста кoнфузна ситуация. Например през юли, докато в Пекин всички са заспали в 23:00 часа, хората живеещи в Кашгар (най-западния град в Китай) токущо са видели залеза и чак в 00:30 часа навсякъде ще бъде напълно тъмно. С други думи, те виждат залеза от 22:00 до 23:00 часа, нещо което се наблюдава само в страни, разположени близо до полюсите, като Канада и Швеция.
Другият проблем е, че се създава напрежение между две от многото етнически групи в Китай, ханските китайци, които са 91,64% от населението и уйгурите, които са тюркска народност, обитаваща Северозападен Китай, най-вече Синдзян. Уйгурите използват предимно тяхна часова зона, наречена Урумчи, която е два часа назад от Пекинското часово време. Поради този факт някои хора от Синдзян и Тибет си изместват целия дневен график с два часа назад.
Някои от уйгурите смятат, че налагането на пекинското време в Синдзян е един от многото начини, по които китайското правителсто се опитва да размие уйгурската идентичност, наред със средства като социален контрол и широкомащабно наблюдение.
От друга страна общата часова зона допринася с това, че всички работници ходят на работа по един и същ график, бизнесмените могат да провеждат разговори и срещи по-лесно, вестниците не разграничават петте часови зони и хората получава новините по едно и също време, понеже 94 процента от населението живее в Източен Китай.
Автор: Дениса Вълчева, I курс Българистика и медии
