Университетът

Възпитаник на ШУ с нова стихосбирка

Авторът на книгата е един от най-успешните млади поети на България

В днешното “анти” време да говориш за поезия и да правиш поезия, за много българи изглежда някак “не на място” и дори направо непотребно, пише Impressio. Ако прочетете стиховете на Мартин Спасов от Шумен, обаче, ще се убедите, че няма нищо по-хубаво да се излекуваме от прозата на ежедневието си, от поезията. От поезия като неговата. Скоро – на 16-и октомври от 19 часа в зала “Надежда”, на втория етаж на Столична библиотека, ще бъде представена книгата на Мартин Спасов “Приятелят, когото нямам”, с редактор голямата българска поетеса Маргарита Петкова и издадена благодарение на издателите Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов.

Мартин Спасов е роден в Шумен на 29 юни 1985 година. Завършва българска филология в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. Първата му стихосбирка носи заглавието “Аз мога да цитирам тишина”. С нея успява да спечели Националната награда за поезия “Южна пролет”, Хасково – 2014 г. През лятото на 2015 г. става носител на престижното отличие Националната литературна награда за поезия “Владимир Башев”. През 2016 г. е награден с Национална награда за поезия “Дамян Дамянов” – Сливен, а през 2017 г. – Наградата за изкуство и култура в родния си град. Истински “маратон” от награди, които превръщат Мартин Спасов в един от авангардните млади творци в българската литература. В поезията му не откриваме нито сълзлива преструвка, нито меланхолия, напротив – Мартин Спасов е наиситна ново поколение поет – поет, който не пренебрегва разочарованието и като истински лечител на души, успява да ни умиротвори. Всъщност, не е ли това истинското призвание на поезията?!

Представянето на книгата и нейния автор пред столичани ще бъде още по-приятно, в компанията на актьора от Театър “Възраждане” Боян Младенов и под акомпанимента на китарата на Антон Яначков от дует “KsANa”.

В едно свое интервю поетът Мартин Спасов споделя:

Не понасям агресията. Ако можех, бих дал други очи на тези, за които това отсреща ги провокира да посегнат. Силата е да погалиш

Да, наистина много мъдра философия е тази, да предпочетеш ласката пред удара, добротата пред злобата. За това се иска много сила в днешния агресивен свят. В тази връзка звучи толкова убедително едно стихотворение на Мартин Спасов – за “шизофренията”, която е обхванала обществото ни:

Шизофрения

Огледалото е с матово стъкло –
Осинових прохождаща любов,
а после я удавих във коритото.
Не мога да се грижа за дете,
а чакам добротата да зачене.
Ограждам себе си с бодлива тел
и после се оглеждам за ранени.
Играя срещу себе си на шах,
а после все се питам кой печели:
дали това момче, което бях,
или което мътните са взели.
Единият във мен е полиглот,
превеждам се на хиляди езици.
Залагам вечността за миг живот,
летейки. А оскубах птицата,
която във душата загнезди
спокойствие, уют и нежен порив.
Далече ми са всичките звезди,
но по-далече са добрите хора.
Побърквам се. Един шизофреник
съм, ограден със тел бодлива.
И чакам другият във мен със яден вик
да ме освободи. И нека си отива.

Представянето на книгата ще бъде на 16 октомври 2019 г., 19:00 часа в Столична библиотека, зала “Надежда”, ет. 2

Източник: impressio.dir.bg

Снимки: Facebook страницата на Мартин Спасов

Покажи още
Close