САЩ са една от най-тежко засегнатите от пандемията на коронавирус страни в света. Как се отразява това на висшето образование там, какви процеси ускорява и какви изводи могат да се направят до момента – четем в анализа на Джон Обри Дъглас за University World News:
Още през септември, когато икономиката на САЩ процъфтява, се наблюдава драматична промяна в наличните работни места. Наяве излиза нарастващата нужда обучението и образованието да съответстват на променящия се пазар на труда. Както отбеляза един икономист от Бъркли: „Пандемията и последващото възстановяване ще ускорят продължаващата дигитализация и автоматизация на работата – тенденции, които ерозираха работните места със средни умения, като същевременно увеличават висококвалифицираните работни места през последните две десетилетия и допринасят за застоя на средните заплати и нарастващо неравенство в доходите. ”
В Калифорния проучване, проведено от McKinsey Global Institute преди вируса, се прогнозира ръст на работните места до 2030 г. за здравни специалисти, STEM (наука, технологии, инженерство и математика) специалисти, алтернативна енергия, професионална работа в сферата на услугите и в образованието. Всички области изискват висше образование.
Още преди реалностите на пандемията вече се предвиждаше намалено търсене на чиновници, търговци на дребно, селскостопански работници, касиери, хранителни работници, сервитьори, секретари и административни помощници.
Как ще изглежда краткосрочната и дългосрочната икономика след коронавируса? Едно заключение изглежда разумно: американците като цяло ще се нуждаят от по-голям достъп до програми за висше образование и професионално обучение.
В исторически план, когато икономиките навлизат в рецесии, граничещи с депресии, търсенето и нуждата от висше образование се увеличават. Има много причини да мислим, че сега ще се случи същото.
Висшето образование е като цяло високо продуктивен път за пренасочване на големи слоеве от безработни (много от тях са на работа, която може да не съществува в не толкова далечното бъдеще) към придобиване на умения. Предоставянето на достъпно висше образование също така като цяло е по-добро използване на държавни ресурси, отколкото просто изплащане на обезщетения за безработица. Особено ако има спад в икономиката.
Въпросът за САЩ е какви форми на висше образование и какви институции са необходими, за да се посрещнат променящите се нужди на пазара на труда.
САЩ са и дестинация номер едно за международни студенти
Но този пазар ще се свие, тъй като студентите могат и да решат да не пътуват до земята с най-много случаи на вируса. Някои оценяват, че американските колежи и университети ще отбележат спад с 25% или повече при записването на международни студенти през есента.
Някои студенти вече искат отстъпка в светлината на тежката икономическа рецесия. Особено, ако установят, че продължаването на образованието им означава изцяло онлайн курсове в най-скъпите частни четиригодишни институции в САЩ.
В разгара и шока на безработицата висшето образование може също така да изглежда като лукс за мнозина. Поне в началото. Междувременно много по-малки частни институции вероятно ще се затворят или ще трябва да се обединят. Има и демографски промени, при които броят на 18-годишните намалява в много щати.
В същото време много държавни университети и двугодишни колежи вероятно ще станат по-привлекателни алтернативи за студенти. Тъй като предлагат образование на местно ниво и по-ниски разходи.
Ролята на висшето образование за възстановяване
Човек може с увереност да спекулира, че краткосрочният спад на записването ще бъде последван от увеличаване на търсенето на висше образование.
Висшите учебни заведения и масивните държавни институции като Държавния университет в Ню Йорк, Калифорнийския университет и Калифорнийския държавен университет са само едни от многото, които искат помощ и финансиране.
Това, което е необходимо, е признаване от страна на управляващите и държавата, че висшето образование има текуща и решаваща роля за насърчаване на социално-икономическата мобилност, иновациите и икономическото възстановяване.
Но допълнителните федерални и държавни инвестиции също трябва да включват значително преосмисляне на организацията на държавните системи за висше образование.
Засега университетите в цяла Америка (и всъщност в целия свят) се опитват да се справят с непосредствени проблеми – дали и как да се отворят през есента и каква роля трябва да има онлайн образованието в образователния процес.
Скоро обаче дългосрочното здравеопазване и преразглеждането на резултатите от висшето образование трябва да се превърнат в публичен дебат за обществото.
Джон Обри Дъглас е старши научен сътрудник в областта на публичната политика и висшето образование в Центъра за изследвания във висшето образование, училище за публична политика Голдман, Калифорнийския университет, Бъркли, САЩ. Той е автор на Калифорнийската идея и американското висше образование (Станфорд), Условията за приемане (Станфорд), Новия флагмански университет (Палгрейв Макмилан) и е главен изследовател на студентския опит в Консорциума на изследователския университет (SERU) със седалище в Бъркли.
Източник: University World News
Снимки: unsplash.com
