В живота на всеки човек има няколко важни етапа. А училището е един от най-важните, защото то не е просто образователен център, а институция, която оформя човека и неговия мироглед. Точно това значение носи и гимназията „Георги Сава Раковски“ за бесарабските българи в Болград (Украйна, неофициалната столица на бесарабските българи).
Идеята за създаване на българска гимназия в Бесарабия принадлежи на руския славист, българист, фолклорист, етнограф и филолог Юрий Венелин. През 1832 година той предлага да се открие Централно училище и Национален български музей в Болград. Проектът за българско средно училище в Бесарабия е разглеждан от руската администрация и преди, но не получава развитие, заради политиката за създаване на централизирана образователна система. Осъществяването му обаче става възможно след Кримската война, когато Болград (с около 40 български колонии) е присъединен към Молдова.
През януари 1858 година делегация от българските колонии носи на княз Никола Конаки-Богориди подписка за откриване на училището. Самият той е от български произход, правнук на Софроний Врачански и син на Стефан Богориди. Откриването на първата българска гимназия е улеснено и от българския революционер Георги Раковски, който познава княза лично и пристига в Молдова, за да поиска от Богориди разрешение за откриване на българска печатница там.
На 28 юни 1858 година княз Никола Богориди издава хрисовул (грамота) за създаването на българско централно училище, уреждайки неговия статут, финансиране и управление. Българското централно училище „Свети Кирил и Методий“ е тържествено открито на 1 май 1859 година. За първи директор е назначен Сава Радулов.
Гимназията в Болград става първият голям български образователен и културен център преди Освобождението на България през 1878 година. Първите програми за обучение са включвали изучаването на дисциплини като френски, латински, немски, славянски, български и румънски език, история, математика, живопис, астрономия и др. А по волята на учредителите преподаването се е извършвало изцяло на български език.
Настоятелството на училището се опитва да наложи обучение на български език и в 25-те начални училища в Румънска Бесарабия. През 1860 година то назначава за инспектор революционера Павел Грамадов, който заедно с директора на училището Димитър Мутев, обикалят селата в кампания за откриване на нови училища и промени в методиката на обучение. Това предизвиква конфликт с румънските власти, които смятат, че настоятелството е превишило правата си. Грамадов е уволнен, а опитът на негово място да бъде поставен Пандели Кисимов е неуспешен.
След възстановяването на руската власт в Южна Бесарабия през 1878 година, в гимназията се засилва руското влияние. Но през 2001 г. се подписва протокол между България и Украйна, съгласно който преподаването в гимназията преминава на български език.
През 1999 година българската гимназия е кръстена на именития революционер, водач на българското националноосвободително движение Георги Сава Раковски.
Сред именитите възпитаниците на българското училище в Болград има много със силно влияние в областта на науката, изкуството, спорта и политиката. От българското училище са излезли личности като: Александър Малинов (български политик и министър-председател на България), генерал Иван Колев, Олимпий Панов (български военен деец), Александър Теодоров – Балан (академик и първи ректор на Софийския университет “Св. Климент Охридски”), Иван Вулпе (оперен певец) и много други.
С годините гимназията се утвърждава като център на културата и образованието на бесарабските българи, а днес много негови възпитаници продължават образованието си в престижни университети в България и по света.
Към днешна дата в преподавателския състав работят високо квалифицирани специалисти. Включително и такива, изпратени от Министерството на образованието и науката на Република България.
И така 160 години след основаването си, гимназията продължава да работи в полза на историческата си родина, защото мотото на тази образователна институция е: «Гимназията е мястото, където започва светлото бъдеще на всяко дете!».
Автор: Юлия Ившина, II курс, Журналистика и реклама
Снимки: Wikipedia
