Всеки я е виждал на изданията на Националния литературен конкурс “Боян Пенев” през последните десетина години. Бояна Петрова се определя като официално неофициалния фотограф на най-стария литературен форум за студенти в България, а нейните изображения запечатват не просто победителите, а това, което остава извън официалната програма – контактът между участниците.
Бояна Петрова
UniMedia: Как да те представим пред читателите на UniMedia – като официален фотограф на конкурса?
Бояна Петрова: О, не! Аз много се надявам да не съм официален фотограф на конкурса. Бях известно време, но предпочитам да съм свободният фотограф на конкурса. Аз съм ентусиаст. Отговорността, която имаше, когато бях официален фотограф, ме смазва и предпочитам да не го правя по този начин. Аз съм неофициалният фотограф на конкурса „Боян Пенев”.
UniMedia: Защо имаш толкова близко отношение към конкурса?
Бояна Петрова: Като повечето неща в живота ми и това, че снимам конкурса, е чиста случайност. Бях поканена през 2013 година. Това беше първото издание, което снимах. Тогава в организацията бяха се ангажирали студенти от специалност Връзки с обществеността в Шуменския университет. По някаква причина бяха решили, че искат точно аз да снимам конкурса. Това беше първото издание, което снимах. Беше прекрасно, защото се бяха включили много други колеги от университета, които са от други специалности. Имаше много художници, те бяха приготвили оригами жеравчета за всички участници. Беше прекрасно просто!
Снимка с всички участници, журито – проф. Пламен Дойнов, д.н., Петър Чухов, Захари Карабашлиев – и куратора на конкурса доц. Юрий Проданов от изданието през 2021 година
UniMedia: Кое е най-интересното в работата ти по време на конкурса?
Бояна Петрова: Това, че се намирам сред изключително цветни и интелигентни, и талантливи деца (от моята гледна точка на човек с житейски опит вече)! Но са прекрасни, много будни умове, които се явяват и представят начина, по който работят творчеството си. Това е много ценно. Освен това, контактът по време на самия конкурс извън официалната програма! Това, което е извън програмата, е най-ценното на конкурса, защото начинът, по който се срещат и по който се разпознават и намират като търсещи литературни хора, е много готин. Създават се някакви общности, които след това се развиват точно в този вид, в който са – като личности, които някакси се предизвикват и след това се развиват и се радват на успехите на другите.
UniMedia: В този ред на мисли едно от условията на организаторите на конкурса „Боян Пенев” е личното присъствие.
Бояна Петрова:Това е най-хубавото нещо в целия конкурс! Всъщност, контактът е много по-важен от наградите или от това кой какво е представил. Живата връзка между хората е много ценна там.
UniMedia: Коя ти е любимата снимка-история от конкурса?
Бояна Петрова: Не мога да кажа, че има такава. Аз дори не ги възприемам като отделни кадри. Всички те са като едно цяло, като една история за всяка една година, която съм снимала. И хората, които са участвали, могат да разчетат тази история. Може би и тези, които не са участвали могат да разберат донякъде това, което се е случило и да го разберат. Но това е част от спомена за тези събития. Предполагам, че за хората, които са участвали има някакво значение, че могат да си възпроизведат тези моменти.
Снимка от пленер “Писане от натура”
UniMedia: Тивинаги снимаш по време на един специфичен момент в конкурса – поетичните пленери. Какво е усещането?
Бояна Петрова: Поетичният пленер е насочен към онова, което трябва да напишат участниците – това, което виждат около себе си. Така че моята задача изобщо не е толкова творческа. Тя е донякъде да хвана всички гледни точки, които те виждат, за да може след това, когато четат текстовете си, кадрите да вървят на един екран. Това е много рутинна задача, но трябва да се направи, за да бъде част от този пленер. Творческата част е на тези, които пишат, а аз просто трябва да запечатам това, което те виждат, за да могат да се вържат текстовете със самите гледки.
UniMedia: Ти не си участвала в конкурса като студентка?
Бояна Петрова: Аз не съм учила в Шуменския университет и никога не съм била от хората на думите и на литературата. Моят начин на изразяване е съвсем друг и винаги е бил съвсем друг. Въпреки това ценя добрата литература, добрата поезия, добрата проза и за това ми е интересно да бъда там. Аз съм завършила Великотърновския университет.
Гергана Гълъбова, носителката на Голямата награда на конкурса „Боян Пенев“ 2021
UniMedia: А какво те доведе в Шумен?
Бояна Петрова: Ами пак случайността! Просто в един момент дойдох буквално на път между Търново и някъде си, докато още учех магистратура. Имах два часа престой на влака в Шумен, а в този ден бе конкурс в Радио Шумен за сътрудник. И аз реших да отида просто, за да видя радиото, защото аз винаги съм била голям фен на радиото. И с моята грамадна раница, с която пътувах към Търново, се оказах там. Те взеха, че ме харесаха. И така вече 19 години…
UniMedia: Как започна да снимаш?
Бояна Петрова: Вкъщи винаги е имало много снимки. Баща ми снимаше, той е любител фотограф и имахме лаборатория за проявяване и правене на снимки. И там са ми първите неща, които съм снимала. Това беше много отдавна. И след това може би през 2006 година си закупих първия цифров апарат и мой добър приятел, който е много добър фотограф, Владислав Христов, ме запали и така започнах.
Бояна Петрова има зад гърба си две самостоятелни изложби, National Geographic отличава нейни фотоси, а всеки, който иска да се наслади на фотографиите й от конкурса „Боян Пенев”, може да го направи на фейсбук профила й. Професионалното й амплоа е на музикален редактор в БНР – Радио Шумен. И в това отношение – много добра!
UniMedia
Снимки – Личен архив Бояна Петрова
